Как се възстановява микробиомът след антибиотик

При повечето хора чревната флора, тоест микробиомът в червата, се възстановява близо до предишното си състояние за няколко седмици до два месеца след курса антибиотик. При някои промените личат месеци наред, а отделни видове липсват и след половин година. Причината е, че антибиотикът засяга не само бактериите, които причиняват инфекцията, а и много от полезните бактерии в червата ти.

Тази статия е за времето след курса: колко трае възстановяването, от какво зависи, какво да ядеш и кога да потърсиш лекар. Дали и как да пиеш пробиотик по време на самия курс, разказваме в статията кога се пие пробиотик с антибиотик.

Какво прави антибиотикът с чревните бактерии?

Намалява разнообразието им и за дни променя съотношението между видовете. Едни полезни групи намаляват, а на тяхно място се размножават други микроби.

В проучване от Дания (2018) 12 здрави мъже са пили 4 дни комбинация от три резервни антибиотика, които обикновено се дават в болница. Първо при тях са намалели бифидобактериите и бактериите, които образуват бутират (една от късоверижните мастни киселини). Размножили са се ентеробактерии и опортюнистични микроби като Enterococcus faecalis и Fusobacterium nucleatum.

В американско проучване от 2022 г. 20 здрави доброволци са пили 5 дни един от четири често изписвани антибиотика: азитромицин, левофлоксацин, цефподоксим или азитромицин заедно с цефподоксим. Денят след курса видовете бактерии в пробите им са били по-малко, а живите бактерии, които учените са отгледали в лаборатория, са намалели от стотици до десетки хиляди пъти според вида си. До 19-ия ден от началото на курса бройката им се е върнала.

Британски обзор от 2020 г. събира 31 проучвания за антибиотиците, които личните лекари във Великобритания изписват най-често при инфекции на дихателните и пикочните пътища. Проучванията са единодушни, че промяната идва бързо, но силата ѝ зависи от лекарството. Кларитромицинът е намалявал бифидобактериите и лактобацилите до 5 седмици. Амоксицилинът засяга червата по-малко, но в 6 от 10-те проучвания с него ентеробактериите са се увеличили, а в едно от тях са се увеличили и дрождите.

Колко време се възстановява микробиомът след антибиотик?

При повечето хора за няколко седмици до два месеца, но при някои промени личат и половин година по-късно. Британският обзор описва същото: при повечето хора бактериите се връщат към обичайното си състояние за няколко седмици, а в някои проучвания промени има и 2–6 месеца след курса.

При амоксицилина повечето проучвания в обзора, които са проследили хората по-дълго, описват връщане за 2–4 седмици. В три от тях обаче промени са открити и 6 седмици до 6 месеца след последната доза.

В американското проучване броят на видовете се е върнал при повечето доброволци до 2 месеца, но съставът на микробите, гените им за резистентност и веществата, които образуват, са останали променени. След азитромицина връщането е било по-бавно. В датското проучване бактериите са се върнали близо до изходното си състояние за около месец и половина, но 9 вида, които преди лечението са имали всички участници, са липсвали при повечето от тях и след 6 месеца.

Затова срок, който важи за всеки, няма. В доклада на чревния тест разнообразието се вижда като индекс на Шанън, а графиката показва с примерни стойности как би изглеждал в него един курс антибиотик.

От какво зависи колко бързо ще се възстановиш?

От антибиотика и от микробите, с които започваш курса. Колко силна е промяната, зависи от лекарството: в британския обзор кларитромицинът засяга червата повече от амоксицилина, а в американското проучване азитромицинът забавя връщането повече от левофлоксацина и цефподоксима.

Има значение и с какви микроби започваш. В американското проучване трима от 20-те доброволци, които още преди курса са имали по-малко разнообразни чревни бактерии, са се променили най-силно. В края микробиомът им е заприличал на този на пациенти в интензивно отделение. Обзор от 2024 г. стига до сходен извод: колко силно ще се промени микробиомът и колко бързо ще се върне, зависи от това колко устойчив е той при всеки човек.

Някои бактерии помагат на останалите да се върнат. Международен анализ на над 500 проби от 117 души от три континента открива 21 вида, свързани с по-доброто възстановяване след антибиотик. Много от тях могат да се хранят с вещества от храната и помагат на другите видове да се заселят отново. При мишки два от тези видове, Bacteroides thetaiotaomicron и Bifidobacterium adolescentis, заедно са ускорили възстановяването: в първите дни микробите в червата са били около 100 пъти повече, а разнообразието се е върнало по-бързо.

Оставя ли антибиотикът по-трайни следи?

Понякога да. Освен видовете, които липсват месеци наред, в червата се увеличават гените за резистентност. В датското проучване по време на курса и след него са били облагодетелствани бактериите с гени за резистентност към бета-лактамни антибиотици, към които спадат пеницилините и цефалоспорините. В американското проучване гените за резистентност са се увеличили след три от четирите схеми.

Наблюдателни проучвания свързват употребата на антибиотици и с по-честото развитие на затлъстяване и диабет тип 2. Проучванията с плацебо при хора обаче не показват еднакъв ефект върху теглото и чувствителността към инсулин. Според обзора от 2024 г. реакцията е различна при различните хора и зависи от това колко устойчив е микробиомът им.

Това не е причина да отказваш антибиотик, когато лекарят прецени, че ти е нужен. Повод е обаче да обърнеш внимание на храната си след курса.

Трябва ли да изпиеш целия курс антибиотик?

Пий антибиотика толкова дни и толкова пъти на ден, колкото ти е казал лекарят. Не го спирай сам, когато се почувстваш по-добре, и не го удължавай сам.

Може би си чувал, че недовършеният курс е главната причина за резистентност към антибиотиците. Данните не са толкова еднозначни. Обзор на 9 систематични прегледа от 2017 г. показва, че при повечето чести инфекции, за които не е нужна болница, по-краткият курс е толкова успешен, колкото по-дългият. Сред тях са стрептококовата ангина и възпалението на средното ухо при деца, синузитът при възрастни и неусложненият цистит при жени. За резистентността авторите пишат, че данните не стигат за извод.

Затова колко дни да продължи лечението, решава лекарят според инфекцията. Ако се чувстваш по-добре и се чудиш дали може да спреш по-рано, попитай него. И не пий антибиотик, останал от предишен път, без лекар да ти го е предписал.

Докато в повечето страни от ЕС употребата на антибиотици намалява, в България тенденцията е обратната. От април 2024 г. у нас антибиотиците се отпускат само с електронна рецепта. Според данните за продажбите в аптеките от 2022 до 2024 г. те са намалели с около 10%, или с над 1,1 милиона опаковки, но за толкова кратък период спадът още не е статистически значим.

Какво да ям след антибиотик?

Разнообразно, с повече ферментирали храни и фибри. Повечето проучвания са при здрави хора, но показват какво се случва с чревните бактерии, когато ядеш повече от тези храни.

В проучване на Станфордския университет от 2021 г. 36 здрави възрастни са разделени на две групи за 10 седмици. Едните са увеличили ферментиралите храни, като кисело мляко, кефир и кисело зеле, средно от 0,4 до 6,3 порции на ден. При тях разнообразието на чревните бактерии постепенно се е увеличило, а 19 от 93 белтъка в кръвта, свързани с възпаление, сред тях интерлевкин-6, са намалели. Любопитното е, че новите видове в червата в повечето случаи не са дошли от самите храни.

Другата група е увеличила фибрите от 21,5 до 45,1 г на ден. При нея разнообразието не се е променило за 10-те седмици, но в червата са се увеличили бактериалните ензими, които разграждат фибри.

Има и данни след антибиотик. В анализ от 2026 г. на почти 2000 души, пили антибиотик през последния месец, тези, които ядат по-често плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни, са имали повече бифидобактерии и бактерии от рода Lachnospira. А точно бифидобактериите са сред първите, които антибиотикът намалява. Разнообразието им обаче не е било по-голямо. Това е връзка, която още не показва, че фибрите ускоряват възстановяването.

Фибри има в зеленчуците, плодовете, бобовите и пълнозърнестите храни, ядките и семената, например в лука, праза, боба, лещата, нахута, овесените ядки и ябълките. Ако досега си ял малко от тях, увеличавай ги постепенно. В станфордското проучване хората са стигнали до новото си меню за 4 седмици. Повече за ферментиралите храни ще намериш в статията за 10 пробиотични храни. Колко фибри ядеш на ден, ще видиш с калкулатора за фибри.

Трябва ли да пиеш пробиотик след антибиотика?

Не е ясно дали помага на микробиома да се възстанови. Систематичен преглед от 2024 г. събира 7 проучвания, в които хора са пили пробиотик по време на антибиотика или след него, и ги сравнява с хора на плацебо или без пробиотик. В 4 от проучванията пробиотикът не е променил разнообразието, в едно е смекчил спада, а в друго го е засилил. При отделните групи бактерии ефектът е варирал от по-малки промени до по-бавно възстановяване, а в едно проучване с пробиотика са се увеличили гените за резистентност.

Авторите заключават, че засега не може да се каже кой пробиотик помага на микробиома да се върне към състоянието си отпреди антибиотика. Ако обмисляш пробиотик след курса, обсъди го с лекаря или фармацевта.

Пробиотикът по време на курса е отделна тема, за която има повече проучвания. Разказваме за тях в статията за пробиотик с антибиотик.

Кога разстройството след антибиотик е повод за лекар?

Когато е силно, с кръв или с температура, когато не спира или когато започне дни или седмици след курса. При част от хората антибиотикът причинява разстройство по време на курса или скоро след него. Потърси лекар, ако:

• ·диарията е силна или водниста и ходиш до тоалетна много пъти на ден;
• ·в изпражненията има кръв;
• ·имаш висока температура или силна болка в корема;
• ·имаш признаци на обезводняване, като силна жажда, много малко урина или замайване;
• ·разстройството не спира, засилва се или започва дни или седмици след края на курса.

Седмиците след курса имат значение заради бактерията Clostridioides difficile, която може да причини разстройство след антибиотик. В нидерландско проучване с болнични пациенти рискът от инфекция с нея е бил 7–10 пъти по-висок по време на лечението и в първия месец след него и 2,7 пъти по-висок между 1-вия и 3-тия месец. Затова, ако отидеш на лекар, кажи му, че наскоро си пил антибиотик.

Не спирай и не сменяй антибиотика сам заради разстройството. Първо говори с лекаря.

Какво показва чревният тест BugSpeaks след антибиотик?

Докладът от теста за чревен микробиом показва 13 неща, свързани с антибиотиците и с възстановяването след тях, а по тях 12-седмичният план подрежда храните ти. На първите страници, в обобщената карта, виждаш наведнъж кои показатели са ниски, оптимални или над оптималното. Подробно, с имената от доклада:

• ·„Потенциал за възстановяване след антибиотици“: оценка доколко микробиомът ти би се възстановил след курс антибиотици. Според доклада възстановяването зависи, наред с други неща, от няколко вида бактерии. В международния анализ със 117 души учените откриват 21 такива вида, а при мишки два от тях са ускорили връщането на останалите микроби.
• ·„Индекс на Шанън“: колко разнообразни са микробите ти спрямо референтни групи от здрави хора от различни части на света, по скала с 3 зони. Антибиотикът намалява разнообразието още в първите дни, а в американското проучване най-силно са се променили хората, които и преди курса са имали по-малко разнообразни бактерии.
• ·„Основна микробиота“: делът на 36 вида по скала със 7 зони. Сред тях са Bacteroides thetaiotaomicron и Bifidobacterium adolescentis, двата вида, които при мишки са ускорили възстановяването. Там са и Bifidobacterium longum, Collinsella aerofaciens, Eubacterium eligens и Dorea longicatena, които в американското проучване са се възстановявали по-бавно след азитромицин.
• ·„Потенциал за производство на късоверижни мастни киселини“: потенциалът на микробите ти да образуват бутират и още 8 такива киселини от фибрите в храната, по скала с 3 зони. В датското проучване в началото на курса са намалели точно бактериите, които образуват бутират.
• ·„Потенциално възпаление на червата“ от раздела „Здравни показатели“: дали в червата ти преобладават микроби, свързани с възпаление, по скала с 3 нива. Показателят следи свръхрастежа на някои микроби и спада на полезните, а след антибиотик се случват и двете: в датското проучване в първите дни опортюнистичните микроби са се размножили, а полезните групи са намалели.
• ·„Потенциал за пропускливо черво“ от същия раздел: колко здрава е чревната ти бариера според микробите, тоест дали преобладават тези, които я укрепват, или тези, които я отслабват. Според доклада бутиратът е основният източник на енергия за клетките на дебелото черво и подкрепя чревната бариера, затова спадът на бактериите, които го образуват, личи и тук.
• ·„Опортюнистични микроби“: делът на 52 вида спрямо референтните групи, по скала със 7 зони. Сред тях са Enterococcus faecalis и Fusobacterium nucleatum, които в датското проучване са се размножили в началото на курса, ентеробактериите Escherichia coli и Klebsiella pneumoniae, както и Clostridioides difficile. Това е информация за баланса на микробиома, не изследване за инфекция: при разстройство след антибиотик отиди на лекар, без да чакаш теста.
• ·„Разпределение по царства“: какъв дял от микробите ти са бактерии, археи, гъби, еукариоти и вируси, по скала със 7 зони. След антибиотик балансът между тях може да се измести: в едно от проучванията с амоксицилин дрождите са се увеличили, а в друго Candida е останала и 6 седмици след курса.
• ·„Характеристика на пробиотиците“: кои от 42 пробиотични вида имаш и колко, по скала със 7 зони, сред тях Bifidobacterium adolescentis, B. longum, Lacticaseibacillus rhamnosus и Saccharomyces boulardii. Видовете, които са слабо представени при теб, са изписани още на първите страници. Бифидобактериите са сред първите, които антибиотикът намалява.
• ·„Обобщение за пробиотични добавки“: за всеки от 42-та вида докладът отбелязва дали да обмислиш добавка, да продължиш както досега или да я избягваш. Това има значение, защото пробиотикът след антибиотик невинаги помага: в прегледа от 2024 г. в 4 от проучванията не е променил разнообразието, а в едно е засилил спада.
• ·„Антибиотична резистентност“: кои известни гени за резистентност към 90 антибиотика и антимикробни вещества носят чревните ти бактерии, като за всеки пише „Чувствителен“ или „Резистентен“. След курс такива гени в червата се увеличават, както в датското, така и в американското проучване. Това е обща информация за микробиома. Не е антибиограма, не показва дали едно лечение е подействало или ще подейства и не служи за избор на антибиотик.
• ·„Rych индекс“: обща оценка от 0 до 100, която събира разнообразието, потенциала на микробите да произвеждат полезни вещества и баланса между полезни и опортюнистични микроби, тоест точно нещата, които антибиотикът променя. При повторен тест виждаш как се променя.
• ·В доклада има и раздел, който сравнява микробите ти с микробните профили, наблюдавани при хора с 8 състояния, сред тях затлъстяване и диабет тип 2, и показва доколко си приличат, в проценти. Наблюдателните проучвания свързват тези две състояния с употребата на антибиотици. Това не е диагноза и не предвижда дали ще развиеш някое от тях.
• ·„Хранителни препоръки“: 12-седмичен план в 3 фази (рестарт, изграждане и поддържане) с около 250 храни в 11 групи, сред тях киселото мляко, кефирът, киселото зеле, бобът, лещата и овесът от тази статия. За всяка храна и за всяка фаза виждаш колко често да я ядеш: всеки ден, през ден, веднъж на 3 дни или да я избягваш, доколкото е възможно.

Към плана има и меню по часове за всяка фаза, със 7 хранения и по три варианта за всяко. Авторите на обзора от 2024 г. пишат, че храненето след антибиотик трябва да е съобразено с човека, за да е по-ефективно. Планът в доклада е подреден точно така, по профила на твоите микроби, а скалите сравняват стойностите ти с референтни групи от здрави хора от различни части на света.

Ако искаш да видиш как се променят микробите ти с времето, има и пакет с два чревни теста: първия правиш сега, а втория след около три месеца.

Подготвяме и персонализирания пробиотик. Той е изцяло индивидуална пробиотична формула с живи бактериални култури, създадена специално за теб според пробиотичните видове, които липсват в твоя чревен тест. Хранителна добавка е, не лекарство. Ако тъкмо си приключил курс антибиотик, обсъди с лекаря дали и кога да започнеш каквато и да е добавка.

Ако курсът е бил наскоро, резултатът ще го отрази, затова за по-представителна картина някои хора изчакват няколко седмици след края му. Това е информация за микробите ти и за храненето, не оценка на лечението и не диагноза. При оплаквания покажи доклада на лекар.

Тази статия е с образователна цел и не замества съвет от лекар или фармацевт.