Оста черва–мозък и какво знаем за бактериите и настроението

Оста черва–мозък е връзката между червата и мозъка в двете посоки: чрез блуждаещия нерв, чрез веществата, които се образуват в червата, и чрез имунната система. Чревните бактерии участват във всички тези пътища. При животните те могат да променят поведението, а при хората учените виждат ясни връзки, но още не знаят кое на какво е причина.

Как червата и мозъкът си „говорят“?

По няколко пътя, които се преплитат:

• ·Блуждаещият нерв. Това е най-прекият път, а между 80 и 90% от влакната му носят сигнали нагоре, от органите към мозъка.
• ·Нервната система на червата. В стената им има собствена мрежа с повече неврони, отколкото в гръбначния мозък, и тя използва над 30 невротрансмитера.
• ·Имунната система. Червата са важен център на имунитета, а възпалителните сигнали оттам могат да стигнат и до мозъка.
• ·Веществата от микробите. Сред тях са късоверижните мастни киселини, като бутирата, и веществата от обмяната на триптофана, аминокиселината, от която се образува серотонинът.

Сигналите вървят и в обратната посока. Мозъкът влияе на движението на червата, на имунните клетки в тях и на пропускливостта на чревната стена, затова стресът толкова често се усеща в корема. Повече ще намериш в статията как стресът влияе на микробиома.

Вярно ли е, че серотонинът се образува в червата?

Да, над 90% от серотонина в тялото се образува в червата, в специални клетки на чревната стена. Там той управлява движението на червата и отделянето на сокове, а с кръвта стига до тромбоцитите. В мозъка обаче не преминава. Серотонинът в червата и този в мозъка са два отделни запаса.

Чревните бактерии влияят на това производство. При мишки, отгледани без микроби, серотонинът в дебелото черво е с около 64% по-малко, а в кръвта с около 49% по-малко. Някои бактерии, които образуват спори, подтикват клетките на чревната стена да правят повече серотонин.

Затова за връзката с мозъка учените гледат друг път: триптофана, от който тялото прави серотонин и други вещества. Чревните бактерии силно влияят на това как се обработва триптофанът, затова той може да е важна точка на пресичане между червата и мозъка.

Влияят ли чревните бактерии на настроението?

При животните да, при хората още не е ясно. Опитите с мишки показват, че микробите могат да променят поведението:

• ·мишките, отгледани без микроби, реагират на стрес с повече стресови хормони;
• ·микроби от хора с депресия, пренесени в мишки без собствени микроби, предизвикват поведение, подобно на депресия;
• ·Lactobacillus rhamnosus намалява тревожното и депресивното поведение на мишките, а Bifidobacterium longum намалява тревожното. И при двете бактерии ефектът изчезва, ако блуждаещият нерв е прекъснат.

При хората учените сравняват микробите на болни и здрави. Обобщение на 59 проучвания от 2021 г. открива обща картина при депресията, тревожността, биполярното разстройство и шизофренията: по-малко Faecalibacterium и Coprococcus, които образуват противовъзпалителния бутират, и повече Eggerthella, бактерия, свързвана с възпаление. Разнообразието, измерено с индекса на Шанън, обаче не се различава.

Това са връзки, а не установена причина. Депресията променя съня, храненето и движението, а те на свой ред променят микробите. Затова при хората още не се знае кое на какво е причина.

Колко сигурна е тази наука?

Още е млада, но расте бързо. През 2014 г. в PubMed излизат 176 статии за връзката черва–мозък, а през 2025 г. те са 3047, над 17 пъти повече. Голяма част от данните обаче идват от опити с животни, а проучванията с хора са по-малки и по-кратки.

Защо при синдрома на раздразненото черво често има и тревожност?

Защото червата и мозъкът си влияят в двете посоки, а при синдрома на раздразненото черво тази връзка личи особено ясно. Обобщение на 73 проучвания открива симптоми на тревожност при 39% от хората с раздразнено черво и симптоми на депресия при 29%. Шансът за тях е около 3 пъти по-голям, отколкото при здравите хора.

Връзката важи и обратно: по една оценка близо 60% от хората с тревожност или депресия имат и оплаквания от червата. Затова при раздразнено черво се изпитват и психологични подходи. В проучвания хипнотерапията, насочена към червата, е помогнала на хора с раздразнено черво. Ако те притеснява подуването, виж и какво помага при подуване на корема.

Може ли храната да повлияе на настроението?

Може да помогне, поне според едно малко, но важно проучване. В австралийското проучване SMILES 67 души с умерена до тежка депресия са получили за 12 седмици или 7 срещи с диетолог, или същия брой срещи за социална подкрепа. Повечето от тях вече са били на лечение и са го продължили.

Храненето в проучването е вариант на средиземноморската диета: повече зеленчуци, плодове, пълнозърнести и бобови храни, ядки, риба и зехтин и по-малко сладкиши, пържени храни, бързо хранене и преработено месо. След 12 седмици ремисия, тоест отзвучаване на симптомите, са постигнали 32% от хората в групата с диетолог и 8% от тези в групата за социална подкрепа.

Проучването не е мерило микробите, затова не знаем дали ефектът минава през тях. Храните в него обаче са богати на фибри, а фибрите са основната храна на чревните бактерии. Какво още може да ядеш за тях, ще намериш в статията за 10 пробиотични храни.

Помагат ли пробиотиците при депресия и тревожност?

Може би малко, и то като допълнение към лечението, не вместо него. Канадската мрежа за лечение на разстройствата на настроението и тревожността (CANMAT) е прегледала 23 рандомизирани проучвания и 8 мета-анализа. Пробиотиците подобряват леко симптомите на депресия, главно когато се дават заедно с основното лечение, но новите и по-качествени проучвания дават противоречиви резултати.

Затова насоките на CANMAT от 2026 г. казват, че пробиотик може да се обмисли внимателно като допълнение от трети ред. За пребиотиците и за трансплантацията на чревна микробиота данните не стигат за препоръка.

При тревожността картината е още по-неясна. Обобщение на 30 прегледа от 2026 г. намира противоречиви резултати, а качеството на повечето прегледи е умерено, ниско или много ниско. Ако мислиш за пробиотик, обсъди го с лекаря си, особено ако приемаш лекарства.

Какво можеш да направиш?

1. 1Ако настроението ти е понижено през повечето дни или си загубил интерес към нещата, които обичаш, потърси лекар или психолог. При мисли за самонараняване търси помощ веднага, на телефон 112.
2. 2Яж повече зеленчуци, плодове, бобови и пълнозърнести храни, ядки и риба, както в проучването SMILES.
3. 3Дишай бавно. Дишането влияе на тонуса на блуждаещия нерв, а медитацията и йогата вероятно помагат да понасяш по-леко стреса.
4. 4Ако имаш и оплаквания от червата, и тревожност, кажи на лекаря и за двете.
5. 5Ако искаш да видиш какво могат микробите ти, чревният тест показва потенциала им за серотонин, ГАМК и бутират.

Какво показва чревният тест BugSpeaks за оста черва–мозък?

Показва 9 неща, свързани с оста черва–мозък: какво могат да произвеждат микробите ти, кои бактерии от тази статия имаш и дали в червата ти преобладават микроби, свързани с възпаление. Ето ги, както са в доклада от изследването на чревната флора:

• ·„Потенциал за производство на невротрансмитери“: потенциалът на микробите ти за 10 вещества (ацетилхолин, допамин, адреналин, ГАМК, глутамат, хистамин, норадреналин, серотонин, триптамин и триптофан), по скала с 3 зони. Над 90% от серотонина в тялото се образува в червата, а бактериите влияят и на обмяната на триптофана.
• ·„Потенциал за производство на късоверижни мастни киселини“: потенциалът на микробите ти да образуват бутират и още 8 такива киселини. Те са сред веществата, чрез които микробите и мозъкът си „говорят“.
• ·„Основна микробиота“: делът на 36 вида спрямо референтни групи от здрави хора от различни части на света, по скала със 7 зони. Сред тях са Faecalibacterium prausnitzii, Coprococcus catus и C. comes, а в обобщението на 59 проучвания тези родове са по-малко при депресия и тревожност.
• ·„Характеристика на пробиотиците“: кои от 42 пробиотични вида имаш и колко, сред тях Lacticaseibacillus rhamnosus (по-старото име е Lactobacillus rhamnosus) и Bifidobacterium longum, двете бактерии, които при мишките действат чрез блуждаещия нерв.
• ·„Обобщение за пробиотични добавки“: за всеки от 42-та вида докладът отбелязва дали да обмислиш добавка, да продължиш както досега или да я избягваш. Насоките на CANMAT допускат пробиотик като допълнение към лечението на депресията, затова е полезно да знаеш кои видове вече имаш.
• ·„Потенциално възпаление на червата“ от раздела „Здравни показатели“: дали в червата ти преобладават микроби, свързани с възпаление, и дали полезните, които образуват късоверижни мастни киселини, са достатъчно. Възпалението е един от пътищата между червата и мозъка.
• ·„Потенциал за пропускливо черво“: колко здрава е чревната ти бариера според микробите, тоест дали преобладават тези, които я укрепват, или тези, които я отслабват. Пропускливостта на чревната стена е една от функциите на червата, на които влияе мозъкът.
• ·В доклада има и раздел, който сравнява микробите ти с микробните профили, наблюдавани при хора със синдром на раздразненото черво, и показва доколко си приличат, в проценти. Това не е диагноза и не предвижда дали ще развиеш синдром на раздразненото черво.
• ·„Хранителни препоръки“: 12-седмичен план в 3 фази с около 250 храни в 11 групи, сред тях зехтинът, рибата, бобовите храни и ядките от проучването SMILES. За всяка храна виждаш колко често да я ядеш във всяка фаза.

Скоро ще предлагаме и персонализиран пробиотик. Това е изцяло индивидуална пробиотична формула с живи бактериални култури, създадена специално за теб според пробиотичните видове, които липсват в твоя чревен тест. Не е лекарство и не е предназначена за лечение или предпазване от депресия, тревожност или друга болест.

Това е информация за микробите ти, не оценка на настроението или на психичното здраве и не диагноза. При понижено настроение, тревожност или оплаквания от червата покажи доклада на лекар.

Накратко:

• ·Червата и мозъкът са свързани чрез блуждаещия нерв, веществата от микробите и имунната система, а 80–90% от влакната на блуждаещия нерв носят сигнали към мозъка.
• ·Над 90% от серотонина се образува в червата, но той не преминава в мозъка.
• ·При депресия и тревожност по-често има по-малко бактерии, които образуват бутират, но кое на какво е причина, още не е ясно.
• ·В проучването SMILES по-доброто хранене е довело до ремисия при 32% от хората с депресия срещу 8% при социална подкрепа.
• ·Чревният тест BugSpeaks показва 9 неща, свързани с оста черва–мозък, от потенциала за серотонин и ГАМК до микробите, свързани с възпаление.

Тази статия е с образователна цел и не замества съвет от лекар.