World of Microbiome 2026 в Бенгалуру и накъде върви изследването на микробиома

World of Microbiome 2026 е конференция за микробиома на човека, която Leucine Rich Bio, лабораторията зад теста BugSpeaks, проведе на 21 август 2026 г. в Бенгалуру, Индия. Това е третото ѝ издание. За един ден в хотел „Грийн Парк“ се събраха лекари, учени, диетолози, биотехнологични компании и инвеститори. България също беше на сцената: доц. д-р Димитър Харитонов участва в панела за тенденциите в микробиома извън Индия, а ние от BugSpeaks Bulgaria бяхме в залата.

Какво е World of Microbiome?

Името значи „Светът на микробиома“. Организаторите я описват като водещата среща за микробиома на човека в Южна Азия. Първото издание е през 2024 г., второто през 2025 г., а това през 2026 г. е третото.

Домакин е Leucine Rich Bio от Бенгалуру. Там се прави анализът на всички тестове BugSpeaks, включително на пробите, които пристигат от България. Затова на конференцията се говореше за същата наука, която стои зад доклада, който получаваш.

Какви теми обсъдиха на World of Microbiome 2026?

Програмата беше подредена около това как изследването на микробиома стига от лабораторията до човека. Сесиите и панелите бяха за:

• ·микробите и доброто здраве;
• ·интелектуалната собственост и клиничните изпитвания при продуктите за здраве и добро самочувствие;
• ·прецизното хранене, тоест храна, подбрана по микробите на конкретния човек;
• ·следващото поколение изследвания и терапии, свързани с микробиома (панел);
• ·тенденциите в микробиома извън Индия (панел).

Имаше и основни лекции, време за срещи между участниците и викторина за публиката.

Кой представи България на конференцията?

Доц. д-р Димитър Харитонов, неврохирург от болници „Сърце и мозък“ и свързано лице с BugSpeaks Bulgaria, беше лектор в панела „Тенденции в микробиома извън Индия“. До него бяха д-р Рашми Кулкарни, съосновател на ARNA Genext Solutions, и Хидаят Улла Шариф от поделението на Leucine Rich Bio за Близкия изток. Водещ беше д-р Дебоджиоти Дхар, съосновател и директор на Leucine Rich Bio. България е първата европейска страна, в която работи BugSpeaks, затова мястото ѝ в този панел не е случайно.

Какво каза доц. Харитонов за България?

Доц. Харитонов разказа, че интересът към изследването на микробиома в България расте. Според него обаче у нас още малко хора знаят колко силно микробите, които живеят в нас, влияят на храносмилането, имунитета и обмяната на веществата. Затова пациентите имат нужда от ясна информация, а лекарите и фирмите, които предлагат изследването, трябва да обясняват какво показва то и какво не.

Втората му мисъл беше за хората с болести, които обикновено не се свързват с микробиома. Все повече проучвания откриват връзки между чревните микроби и състояния извън храносмилането, например чрез оста черва–мозък. Много от тези връзки още се изясняват и микробиомът не е причина за всичко. Според доц. Харитонов обаче това е причина изследването да се обсъжда и при пациенти, при които доскоро никой не би се сетил за него.

Той очаква тестът за вагиналния микробиом да бъде сред най-търсените в България. Докладът показва колко силна е защитата на лактобацилите и доколко вагиналните ти микроби приличат на модела при честите неразположения, без да поставя диагноза.

След панела д-р Дхар връчи на доц. Харитонов отличието „Microbiome Pioneer“, или „Пионер в микробиома“. То е за работата на BugSpeaks Bulgaria като официален представител на BugSpeaks: изследването на микробиома да стане достъпно в Европа, като се започне от България.

Защо изкуственият интелект беше главна тема?

Кумар Санкаран, основател и главен изпълнителен директор на BugSpeaks, изнесе лекция със заглавие „BugSpeaks 3.0: микробиомът с щипка изкуствен интелект“. Според него с изкуствения интелект анализът на микробиома и докладите за него могат да минат на следващо ниво.

Причината е в количеството данни. При shotgun метагеномното секвениране се чете цялата ДНК в пробата: милиони кратки откъси, всеки от които се сравнява с референтна база. В доклада на BugSpeaks тази база е от 247 728 генома. Когато трябва да се открият връзки между стотици видове микроби, храната и здравето, машинното обучение намира закономерности, които човек трудно вижда на ръка.

Колко бързо расте науката за микробиома?

Бързо. През 2012 г. в PubMed излизат 591 статии с думата „микробиом“ в заглавието или резюмето. През 2025 г. са 16 434, почти 28 пъти повече. Д-р Дхар го каза на конференцията с едно изречение: бъдещето на здравеопазването започва с разбирането на микробиома ни.

Какво значи това за теб в България?

BugSpeaks обяви влизането си в Европа през ноември 2025 г. и първата страна беше България. Днес BugSpeaks Bulgaria е официалният представител на BugSpeaks за България и Балканите. Пробите от България се анализират в същата лаборатория в Бенгалуру, а докладите за червата и кожата са на български.

При изследването на чревния микробиом взимаш пробата у дома. Лабораторията я анализира с shotgun метагеномно секвениране, а ти получаваш 48-страничен доклад и 12-седмичен хранителен план, съставен по микробите ти. Резултатът е готов до 16 работни дни, след като получим пробата. Има и тест за кожния микробиом и тест за вагиналния микробиом, а оралният идва скоро. Ако искаш да сравниш видовете изследвания, виж какви изследвания на микробиома има.

Накратко

• ·World of Microbiome 2026 се проведе на 21 август 2026 г. в Бенгалуру. Това е третото издание на конференцията на Leucine Rich Bio, лабораторията зад BugSpeaks.
• ·Темите бяха микробите и здравето, клиничните изпитвания, прецизното хранене, новите изследвания и тенденциите извън Индия.
• ·Доц. д-р Димитър Харитонов представи България в панела „Тенденции в микробиома извън Индия“. Той говори за нуждата пациентите у нас да знаят повече за микробиома и получи отличието „Microbiome Pioneer“ за работата на BugSpeaks Bulgaria в Европа.
• ·Изкуственият интелект беше сред главните теми: статиите, които го съчетават с микробиома, са 728 през 2025 г. срещу 14 през 2016 г.
• ·Пробите от България се анализират в същата лаборатория, а докладите за червата и кожата са на български.