Синдромът на раздразненото черво и защо общите съвети не помагат на всеки

Махнал си млякото, после хляба, пиеш пробиотик от аптеката, а коремът пак те боли след всяко хранене. Изследванията излизат чисти и чуваш, че е „от нервите“. Това е половин истина: мозъкът наистина участва, но червата работят различно, а микробите в тях са различни при всеки човек. Не си го измислил и не е твоя вината.

Накратко

• ·Синдромът на раздразненото черво (СРЧ, на английски IBS), у нас често „раздразнено дебело черво“, е повтаряща се болка в корема, свързана с изхождането, без видимо увреждане на червата. Имат го около 4 от 100 възрастни.
• ·При много хора със СРЧ микробиомът се различава отчетливо от този на здравите, но не по един и същ шаблон при всеки.
• ·Затова една и съща диета помага на един човек, а на друг почти не. Проучване със shotgun секвениране показва, че разликата личи в микробите.
• ·Тестът BugSpeaks ти показва твоята картина: колко имаш от защитните бактерии, колко от опортюнистичните и какво да ядеш през следващите 12 седмици.

Какво е синдромът на раздразненото черво?

СРЧ е нарушена връзка между червата и мозъка. Червата не са увредени, но движенията им се объркват, стават по-чувствителни към болка, а мозъкът усилва сигналите, които идват от тях, пише обзор в The Lancet от 2020 г. Затова изследванията обикновено са нормални, а оплакванията идват на вълни.

Лекарите поставят диагнозата по критериите Рим IV: болка в корема поне веднъж седмично през последните 3 месеца, започнала поне 6 месеца по-рано, и поне две от тези три неща: болката е свързана с изхождането, променило се е колко често ходиш до тоалетна или видът на изпражненията. Според това кое преобладава, синдромът бива със запек, с диария или смесен.

Колко хора имат синдрома на раздразненото черво и какво го отключва?

Във всеки момент СРЧ имат между 5 и 10 от 100 души, по-често младите жени, пише обзорът в The Lancet. Колко точно зависи от критериите: голямото проучване на фондация „Рим“ в 33 държави намира над два пъти по-малко хора по новите критерии, отколкото по старите.

Точната причина не е известна, но най-добре проучената връзка е с прекараната чревна инфекция. В годината след нея синдромът се появява 4,2 пъти по-често, а след протозои или паразити го развиват 41,9% от хората за периода на проследяване, от 3 месеца до 10 години. По-често се появява при жените, при хората, които са лекували инфекцията с антибиотици, и при тези с тревожност или депресия. За стреса пишем в статията за нервния стомах.

Какво показва микробиомът при раздразнено черво?

Когато сложим под лупа микробиома на хората със СРЧ (систематичен преглед и мета-анализ на близо 50 наблюдателни проучвания, сравняващи хора със и без синдрома), се вижда ясен модел на дисбаланс.

• ·Липсват защитниците: по-малко са бифидобактериите, които разграждат част от фибрите в храната, и Faecalibacterium prausnitzii, бактерията, която произвежда бутират. Бутиратът е основното гориво на клетките в дебелото черво, а когато е малко, те получават по-малко енергия, отколкото им трябва.
• ·Надигат се дразнителите: за сметка на полезните видове е по-висок делът на E. coli и сродните ѝ ентеробактерии, които при здрави хора са малка част от микробите.

При лактобацилите, най-разпространените бактерии в аптечните пробиотици, двата прегледа стигат до противоположни изводи: в единия са повече, в другия по-малко. Това е силен аргумент срещу пробиотика, избран на сляпо. Без да знаеш какво имаш, лесно даваш пари за видове, които не ти липсват.

Шведско проучване от 2017 г. добавя още нещо: колкото по-тежки са оплакванията, толкова по-беден е микробиомът и толкова по-рядко в него има археи, които правят метан. Тук обаче видът на синдрома има значение. При формата със запек метанът в издишания въздух се среща значително по-често и върви ръка за ръка с по-бавните черва. При диарийната и смесената форма археите, които правят метан, обикновено са по-малко. Затова при теб важи само твоята картина.

Такъв дисбаланс учените наричат дисбиоза. При някои хора с раздразнено черво отслабва и чревната бариера, за което пишем в статията за пропускливите черва.

Защо общите съвети не помагат на всеки с раздразнено черво?

Лукът, чесънът, бобът и пълнозърнестият хляб са първите храни във всеки съвет за здравословно хранене. При много хора със СРЧ точно те подуват корема. В тях има много FODMAP, захари, които тънкото черво усвоява трудно. В дебелото черво бактериите ги ферментират и правят газове, а те разтягат червата, които при синдрома и без това са по-чувствителни.

Мета-анализ от 2022 г. на 13 клинични проучвания с 944 пациенти показва, че стандартните общи съвети за хранене не изпреварват нито един от другите подходи, а диетата с малко FODMAP е на първо място по всички показатели. Но и тя не работи еднакво при всеки. Защо?

Отговорът идва от британско проучване в Gut от 2022 г., направено с shotgun метагеномно секвениране, същата технология, с която работи и тестът BugSpeaks. Учените разчитат ДНК на микробите на 56 души със СРЧ и на хората, с които живеят. При половината микробиомът почти не се различава от този на здравите хора в домакинствата им. При другата половина видовете са по-малко и наборът им е съвсем различен.

След 4 седмици с малко FODMAP оплакванията намаляват и в двете групи, но при хората с отличаващия се микробиом спадат 1,7 пъти по-силно.

Само при тях и микробите се приближават към тези на здравите. Изводът е прост:

Помагат ли пробиотиците при синдрома на раздразненото черво?

Някои помагат, но не всеки и не на всеки. Мета-анализ от 2023 г. на 82 клинични проучвания с 10 332 души намира полза при конкретни щамове и комбинации, а не при пробиотиците изобщо. За общите оплаквания най-силни са данните за специални пробиотични щамове на E. coli, различни от тези, които причиняват инфекции, а за болката за бифидобактериите.

Затова пробиотикът е стрелба в тъмното, докато не знаеш какво вече имаш в червата си. Ако от даден вид вече имаш достатъчно, няма смисъл да го купуваш всеки месец. Тестът BugSpeaks оценява 42 пробиотични вида и за всеки казва дали да обмислиш добавка, да продължиш както досега или да я избягваш. Скоро идва и втората стъпка: персонализиран пробиотик от BugSpeaks, хранителна добавка с живи бактериални култури, подбрана по резултата от твоя чревен тест, вместо поредния случаен щам от аптеката.

Какво да ядеш при раздразнено дебело черво?

Най-известният съвет е диетата с малко FODMAP: махаш лука, чесъна, бобовите храни, пшеницата, ябълките и млякото с лактоза. Оплакванията често намаляват, но сляпата версия крие капан. Точно в тези храни са фибрите и захарите, с които се хранят бифидобактериите. Мета-анализ от 2022 г. на 9 клинични проучвания с 403 пациенти показва, че диетата с малко FODMAP последователно намалява бифидобактериите, а те при СРЧ и без това често са по-малко. Когато режеш десетки храни по общ списък от интернет, оставяш без храна точно бактериите, които ти трябват.

Освен това не всеки FODMAP е твой враг и не всеки проблем е FODMAP. При един човек микробите почти не разграждат лактоза, при друг затрудненията са с фруктозата, при трети с хистамина или глутена, а при четвърти просто са малко бифидобактериите, които разграждат част от фибрите, без да правят газове. Да махнеш всичко на един замах и после с месеци да връщаш храна по храна е проба-грешка върху собствения ти корем.

Затова хранителният план в теста BugSpeaks не е списък „за всеки със СРЧ“. Той е изготвен по профила на твоите чревни микроби, същия профил, в който виждаш колко добре разграждат лактоза, фруктоза, глутен и хистамин, какъв е делът на археите, какъв е потенциалът им да правят бутират и дали преобладават микроби, свързани с възпаление. Планът обхваща около 250 храни в 11 групи и при всяка пише колко често да я ядеш във всяка от трите фази. Първите 2 седмици са рестарт: по-малко храни, свързани с възпаление, и повече противовъзпалителни. Следващите 8 седмици храниш защитните си бактерии с пребиотици и ферментирали храни. Последните 2 закрепват баланса с препоръки, които можеш да следваш и след това. Общо 12 седмици.

Какво можеш да направиш още днес?

1. 1Започни дневник: две седмици записвай какво ядеш, кога те боли и какво е изхождането. Така ще видиш дали оплакванията идват след определени храни.
2. 2Добавяй разтворими фибри постепенно, например псилиум.
3. 3Не махай десетки храни наведнъж по списък от интернет. Ако режеш, режи по план, за да не оставиш без храна бифидобактериите.
4. 4
   Резервирай теста BugSpeaks и започни 12-седмичния план по твоите микроби веднага щом получиш доклада.

Кога да отидеш на лекар?

Ако болката в корема и промените в изхождането продължават седмици, отиди на лекар. Той поставя диагнозата и изключва другите причини.

Отиди веднага, ако отслабваш без причина или има кръв в изпражненията. Ако в семейството ти има възпалителни заболявания на червата или цьолиакия, кажи го на лекаря.

Какво реално ти дава тестът BugSpeaks, ако имаш раздразнено черво?

Вместо да прекараш още години в изключване на храни на сляпо и купуване на случайни добавки, shotgun метагеномното секвениране на BugSpeaks ти дава подробна карта на твоя микробиом в 48-страничен доклад. Ето какво ще видиш черно на бяло:

• ·Къде е слабото ти място: какъв е делът на основните защитни видове при теб, сред тях Faecalibacterium prausnitzii и бифидобактериите, сравнен с референтни групи от здрави хора от различни части на света, и какъв е потенциалът на микробите ти да правят бутират.
• ·Кои микроби се свързват с газовете и дразненето: делът на археите, много от които правят метан (при формата със запек метанът върви с по-бавни черва), и делът на опортюнистични бактерии като E. coli, Klebsiella pneumoniae и Citrobacter freundii. Това е информация за баланса, не изследване за инфекция.
• ·Как микробите ти се справят с храните, които най-често подуват: разграждането на лактоза, фруктоза, глутен и хистамин, потенциалът за чревна моторика и 10 показателя за невротрансмитери, сред тях ГАМК, свързван с връзката черва–мозък.
• ·Кои пробиотици са за теб и кои да спреш: оценка на 42 пробиотични вида с ясен етикет дали да обмислиш добавка, да продължиш както досега или да я избягваш. Спри да даваш пари за видове, от които вече имаш достатъчно. А скоро ще можеш да поръчаш и персонализиран пробиотик от BugSpeaks, подбран по твоя резултат.
• ·Доколко микробиомът ти съвпада с профила при раздразнено черво: отделен раздел сравнява микробите ти с профилите при 8 състояния и за всяко дава процент с точност до третия знак. Виждаш числото си за синдрома на раздразненото черво и отделно за запека и за възпалителните заболявания на червата.
• ·12-седмичен хранителен план в 3 фази: около 250 храни в 11 групи, всяка с етикет колко често да я ядеш: какво да включиш сега, какво да ограничиш временно и как да възстановиш баланса стъпка по стъпка.

Тази статия е с образователна цел и не замества съвет от лекар.