Какво е хистаминова непоносимост и какво общо има с червата?

Хистаминовата непоносимост е състояние, при което тялото не успява да разгради навреме хистамина от храната и той предизвиква оплаквания като подуване, диария, главоболие и зачервяване. Най-често зад нея стои слаба активност на ензима диаминооксидаза (ДАО) в тънкото черво. Проучванията от последните години показват, че роля имат и чревните бактерии: някои от тях сами отделят хистамин.

Какво е хистаминова непоносимост?

Хистаминова непоносимост е несъответствие между хистамина, който постъпва с храната, и способността на червата да го разградят. Хистаминът е вещество, което тялото само произвежда. Нужен е за имунния отговор, за стомашния сок и за предаването на сигнали в нервната система. Има го и в много храни, особено в отлежалите, ферментиралите и дълго съхраняваните.

Здравите черва обезвреждат хистамина от храната с ензима ДАО, който се образува в клетките на лигавицата на тънкото черво. Когато ензимът е малко или е блокиран, част от хистамина преминава в кръвта. Хистаминът действа на 4 вида рецептори в червата, кожата, белите дробове, сърцето и мозъка, затова и оплакванията са толкова различни.

Това не е алергия. При алергията имунната система реагира на белтък от храната с IgE антитела, а при хистаминовата непоносимост проблемът е в разграждането. Затова алергологичните кожни тестове не я показват.

Какви са симптомите на хистаминовата непоносимост?

Най-честият симптом е подуването на корема: в австрийско проучване с 62 души с хистаминова непоносимост го имат 92% и го описват като най-тежкото си оплакване. След него идват тежестта след хранене (73%), диарията (71%), болката в корема (68%) и запекът (55%).

Оплакванията рядко са само в корема. Хората в същото проучване са посочили средно по 11 симптома, сред тях световъртеж, главоболие, сърцебиене, запушен нос, кихане и сърбеж. Почти всички (96,8%) са имали повече от 3 симптома, а от 133-мата пациенти, от които е тръгнало проучването, 103 са жени.

Точно защото симптомите приличат на подуването на корема при синдром на раздразненото черво, непоносимост към лактоза или фруктоза и чувствителност към глутен, хистаминовата непоносимост лесно се бърка с тях. Авторите изрично отбелязват, че симптомите сами по себе си не стигат за диагноза.

Кои храни съдържат най-много хистамин?

Най-много хистамин има в отлежалите сирена, сушените и ферментирали колбаси и консервираната риба: средно 59 mg/kg в сирената от сурово мляко, 32 mg/kg в сушените колбаси и 14 mg/kg в рибните консерви. В пресните плодове средното съдържание е под 0,1 mg/kg.

Хистаминът се трупа, докато храната зрее, ферментира или престоява, затова едно и също сирене или риба може да съдържа много различно количество. Червеното вино е средно с 3,8 mg/kg, бирата с 1,2 mg/kg. Алкохолът освен това потиска ензима ДАО.

Нискохистаминовите диети в научната литература най-често махат отлежалите и стърганите сирена, синята риба и рибните консерви, сушените колбаси, спанака, доматите, киселото зеле, цитрусите, ягодите, шоколада, виното и бирата. Някои от тези храни нямат много хистамин, но се смята, че освобождават хистамина, който тялото пази в клетките си.

Как чревните бактерии влияят на хистамина?

Някои чревни бактерии сами образуват хистамин, а други го разграждат, затова балансът между тях добавя или отнема от общото количество. Компютърен анализ от 2021 г. открива 117 вида в човешките черва, които вероятно могат да отделят хистамин.

В испанско проучване от 2022 г. сравняват чревните микроби на 12 жени с хистаминова непоносимост и 14 здрави души. При жените с оплаквания бактериите от рода Staphylococcus са средно 7 пъти повече, а Proteus 1,8 пъти повече. Повече са и Enterococcus faecalis, Clostridium perfringens и бактерии от семейство Enterobacteriaceae, все известни със способността си да правят хистамин.

Обратното се вижда при бактериите, свързвани със здрави черва. Faecalibacterium prausnitzii, един от главните производители на маслената киселина бутират, и родът Ruminococcus са значително по-малко при хората с непоносимост. Учените предполагат, че такъв дисбаланс може да дразни лигавицата, а възпалената лигавица прави по-малко ДАО.

Проучването е малко и не доказва, че бактериите причиняват непоносимостта. Но то показва, че хистаминът в червата не идва само от чинията. В последващо пилотно проучване 5 жени с непоносимост са спазвали нискохистаминова диета с хапчета ДАО 9 месеца. След това бактериите Proteus mirabilis са намалели, а полезната Roseburia се е увеличила.

Защо ензимът ДАО може да е недостатъчен?

Активността на ДАО пада по три основни причини: наследствени варианти на гена за ензима, лекарства, които го блокират, и увредена лигавица на тънкото черво. Третата причина често е временна.

• ·Гените: някои варианти на гена AOC1 дават ензим, който разгражда хистамина по-слабо.
• ·Лекарствата: в лабораторни опити ДАО се потиска от клавуланова киселина (в някои антибиотици), ацетилцистеин, метамизол, диклофенак, метоклопрамид, верапамил, амитриптилин и други. Не спирай лекарство сам, а попитай лекаря.
• ·Червата: гастроентерит, възпалителни болести на червата, синдром на раздразненото черво или операция могат да намалят ДАО, защото ензимът се прави от клетките на лигавицата. Австрийски автори затова наричат хистаминовата непоносимост състояние, което тръгва от червата.

Как се изследва хистаминовата непоносимост?

Няма утвърден лабораторен показател за хистаминова непоносимост: обзор от 2025 г. пише, че диагнозата се поставя по оплакванията и по това как човек реагира на нискохистаминова диета и на връщането на храните. Нивото на ДАО в кръвта помага, но варира при един и същ човек и не винаги съответства на оплакванията.

Хистаминът в изпражненията също не е надежден показател, защото и бактериите го правят. В испанското проучване 92% от хората с непоносимост и 71% от здравите са имали хистамин в изпражненията в нормалните граници, без значима разлика между двете групи. Тестът с изпиване на хистамин пък не дава едни и същи симптоми при повторение.

Затова лекарят първо изключва други причини: алергия, цьолиакия, непоносимост към лактоза или фруктоза, хеликобактер. После предлага диета на етапи. В обзора от 2025 г. те са четири.

Ако оплакванията намалеят без храните и се върнат с тях, това подкрепя диагнозата. На четвъртия етап човек остава с храните, които понася. Авторите предупреждават, че дълга ненужна диета вреди, затова менюто се разширява колкото може повече. Хапчетата с ДАО са помогнали в няколко малки проучвания, например на 13 от 14 души поне за един симптом, но данните са още малко.

Какво показва чревният тест BugSpeaks при хистаминова непоносимост?

Чревният тест BugSpeaks показва какво правят микробите ти с хистамина: колко го разграждат, колко могат да го образуват и колко са бактериите, които проучванията откриват по-често при хората с оплаквания. В 48-страничния доклад това са няколко раздела:

• ·„Справяне с чувствителност към хистамин“ (раздел „Справяне с непоносимости“): балансът между микробите, които отделят хистамин, и тези, които го разграждат, по скала с 2 зони. Виждаш дали микробите ти по-скоро помагат, или пречат.
• ·„Хистамин“ в раздела за невротрансмитерите: потенциалът на микробите ти да образуват хистамин спрямо здрави хора, по скала с 3 зони.
• ·„Опортюнистични микроби“: делът на Enterococcus faecalis, Proteus mirabilis, Escherichia coli и три вида Staphylococcus в пробата ти спрямо референтни групи от здрави хора, по скала със 7 зони. Това са родове, които испанското проучване намира по-често при хората с непоносимост.
• ·Основните видове: делът на Faecalibacterium prausnitzii, три вида Roseburia и два вида Ruminococcus, които са сред 36-те ключови вида в доклада.
• ·Пробиотичните видове: 42 вида, сред тях Bifidobacterium adolescentis, който в проучването е по-малко при хората с оплаквания.
• ·„Потенциал за пропускливо черво“ и „Потенциално възпаление на червата“ от „Здравни показатели“: колко здрава е чревната ти бариера според микробите и дали преобладават микроби, свързвани с възпаление. Лигавицата е мястото, където се прави ДАО.
• ·Разграждането на лактоза, фруктоза и глутен в същия раздел, защото тези оплаквания често вървят заедно с хистаминовите.

По тези резултати получаваш 12-седмичен хранителен план в 3 фази с около 250 храни в 11 групи, всяка с етикет колко често да я ядеш. Това е информация за микробите ти, не диагноза: тестът не показва дали имаш хистаминова непоносимост и не измерва ДАО. Покажи доклада на лекаря си, заедно с дневника на храните. Повече за изследването на чревния микробиом и какво още има в доклада. Ако се чудиш дали да направиш IgG тест за храни, виж каква е разликата между IgG и микробиомния тест.

Кога да отидеш на лекар?

Отиди на лекар, ако оплакванията след хранене се повтарят седмици наред, преди да махаш храни от менюто. Веднага потърси помощ при подуване на устните или гърлото, затруднено дишане или прималяване, защото това може да е алергична реакция. Към лекар се обърни и при кръв в изпражненията, отслабване без причина, нощни диарии или температура.

Накратко

• ·Хистаминовата непоносимост е несъответствие между хистамина от храната и способността на червата да го разградят, най-често заради слаб ензим ДАО.
• ·Най-честият симптом е подуването на корема (92% в проучване с 62 души), но оплакванията могат да са и по кожата, главата и сърцето.
• ·Най-много хистамин има в отлежалите сирена, сушените колбаси и рибните консерви.
• ·Някои чревни бактерии правят хистамин. При хората с непоносимост Staphylococcus е средно 7 пъти повече, а Faecalibacterium prausnitzii по-малко.
• ·Утвърден тест няма. Диагнозата се поставя от лекар с диета на етапи за около 2 месеца.
• ·Чревният тест BugSpeaks показва как микробите ти разграждат и образуват хистамин и дава 12-седмичен хранителен план.

Тази статия е с образователна цел и не замества съвет от лекар.

Адаптирано по статия на BugSpeaks: Histamine Intolerance and Gut Health