Защо идва вагиналната сухота след менопаузата?

Започва постепенно. Сексът започва да боли, бельото дразни, пари след тоалетна, а поредната уроинфекция идва два месеца след предишната. Купуваш овлажняващ гел, после друг, и си казваш, че така е с годините. Сухотата наистина идва с менопаузата, но не е нещо, което трябва да търпиш мълчаливо. И не е само въпрос на влага: заедно с естрогена си отиват и бактериите, които пазят влагалището.

Накратко

• ·Вагиналната сухота след менопаузата идва от спада на естрогена: лигавицата изтънява и отделя по-малко секрет, лактобацилите губят храната си, а pH се вдига. Лекарите го наричат генитоуринарен синдром на менопаузата, по-рано атрофичен вагинит.
• ·В италианско проучване с 913 жени след менопаузата синдромът е при 79% от тях: при 64,7% още в първата година и при 84,2% към шестата. Само 30% от всички жени са чували тази диагноза от лекар.
• ·Сухотата върви заедно с промяна във флората: при жените с белези на атрофия шансът за общност с малко лактобацили вместо такава с преобладаващ L. crispatus е 25 пъти по-голям.
• ·Тестът за вагинален микробиом BugSpeaks показва доколко флората ти се е изместила към модела след менопаузата и приликата с модела при генитоуринарния синдром, заедно с потенциала за млечна киселина и очакваното pH.

Защо идва вагиналната сухота след менопаузата?

Вагиналната сухота след менопаузата идва от спада на естрогена. Естрогенът държи лигавицата на влагалището дебела, нагъната и добре кръвоснабдена, а клетките ѝ трупат гликоген. Когато яйчниците спрат да го произвеждат, лигавицата изтънява, побледнява, става крехка и отделя по-малко секрет. Затова при секс липсва естествената влага и се появява болка.

През 2014 г. Северноамериканското дружество по менопауза и Международното дружество за изследване на женското сексуално здраве сменят старото име „атрофичен вагинит“ с „генитоуринарен синдром на менопаузата“. Промяната не спира до влагалището: засяга вулвата, уретрата и пикочния мехур. Затова синдромът събира три групи оплаквания: сухота, парене и дразнене; липса на влага и болка при секс; парене при уриниране, внезапни позиви и повтарящи се уроинфекции.

Колко жени имат вагинална сухота след менопаузата?

Повечето. В италианското проучване AGATA гинеколози преглеждат 913 жени след менопаузата, дошли на обикновен преглед, и откриват синдрома при 722 от тях, тоест 79%. Делът расте с годините: от 64,7% в първата година след менопаузата до 84,2% към шестата. Освен сухотата, която имат всички тези жени, 77,6% имат болка при секс, 56,9% парене, 56,6% сърбеж и 36,1% парене при уриниране. Северноамериканското дружество по менопауза дава по-широк диапазон, от 27% до 84%, според това как е изследвано.

По-изненадващото е колко малко от тях знаят. Само 274 от 913-те жени някога са чували тази диагноза, а 266 от тях все още имат оплаквания. Синдромът е по-чест при жените, които се движат малко, а при жените с него шансът за скорошна вагинална инфекция е около 2,5 пъти по-голям.

Какво става с вагиналната флора след менопаузата?

След менопаузата лактобацилите губят храната си. Те се хранят с гликогена от клетките на лигавицата и го превръщат в млечна киселина, която държи pH около 3,8–4,5. Без естроген гликогенът намалява, лактобацилите отстъпват, pH се вдига, а мястото им заемат бактерии, които в киселата среда трудно се задържат: стрептококи, превотела (Prevotella) и други анаероби.

Когато сложим под лупа флората при сухотата, връзката личи ясно. В американско проучване с 87 жени между 35 и 60 години общността с малко лактобацили и повече стрептококи и превотела се среща често след менопаузата. При жените с белези на атрофия шансът флората им да е точно такава, а не с преобладаващ L. crispatus, е 25 пъти по-голям. Канадско проучване с 32 жени след менопаузата показва същата посока: колкото по-малко лактобацили, толкова по-силна сухота. Там обаче личи и нещо обнадеждаващо. При жените без оплаквания L. iners и L. crispatus често остават водещи и след менопаузата, тоест менопаузата не обрича флората и картината е различна при всяка жена. Повече за това какво значи липсата им: в статията за лактобацилите.

Защо вагиналната сухота върви с чести уроинфекции?

Защото без лактобацили около входа на влагалището се настаняват чревни бактерии като E. coli, а оттам пътят до пикочния мехур е кратък. Класическо проучване в New England Journal of Medicine от 1993 г. показва връзката много ясно. При 93 жени след менопаузата с повтарящи се уроинфекции преди лечението няма лактобацили в нито една вагинална проба. След месец с вагинален естриол те се връщат при 61% от жените, а pH пада от 5,5 на 3,8. Делът на жените с чревни бактерии във влагалището спада от 67% на 31%, а уроинфекциите са 0,5 на година при естриола срещу 5,9 при плацебото. При плацебото лактобацилите не се връщат при нито една жена. Авторите свързват ефекта с промяната във флората.

Помагат ли гелът и овлажнителите при вагинална сухота?

Облекчават усещането, но сами не връщат лактобацилите. Тук е капанът на самолечението. В американско клинично проучване от 2018 г. 302 жени след менопаузата с умерени до силни оплаквания получават за 12 седмици вагинална таблетка естрадиол, овлажняващ гел от аптеката или плацебо, също таблетка и гел, но без активна съставка. Най-неприятното оплакване отслабва почти еднакво и в трите групи: с 1,4 точки при естрадиола, с 1,2 при овлажнителя и с 1,3 при плацебото, по скала от 0 до 3.

Под облекчението обаче картината е различна. Анализът на флората при 144 от същите жени показва, че след 12 седмици лактобацилите и бифидобактериите преобладават при 80% от жените с естрадиол, при 36% с овлажнителя и при 26% с плацебото. Овлажнителят и плацебо гелът свалят pH, но не променят значимо флората.

Затова гелът, който купуваш сама, облекчава усещането, а флората под него остава същата. Освен това паренето и сърбежът не са винаги от менопаузата. Дават ги и вагиналните гъбички, и бактериалната вагиноза, а при тях гелът „за влага“ няма какво да поправи. Кое лечение е за теб, решава гинекологът ти. Това, което можеш да знаеш предварително, е в какво състояние е флората ти.

Има ли вагинална сухота и преди менопаузата?

Да, защото сухотата следва естрогена, а не годините. При кърмене естрогенът също е нисък и лактобацилите отстъпват. Сухотата често започва и в перименопаузата, годините преди последния цикъл, когато естрогенът се колебае. В американското проучване точно жените в перименопауза по-често имат флора с малко лактобацили или с преобладаващ L. gasseri.

Какво можеш да направиш още днес?

Започни с това да не търпиш мълчаливо и да не лекуваш на сляпо. Синдромът е честа и позната на гинеколозите промяна, а не нещо, от което да се срамуваш.

1. 1Кажи на гинеколога си за сухотата, болката при секс и честите уроинфекции. В италианското проучване само 30% от жените бяха чували диагнозата от лекар.
2. 2Спри вагиналните душове и ароматизираните продукти за интимна хигиена: изтънялата лигавица след менопаузата се дразни лесно.
3. 3Движи се повече. В същото проучване жените със заседнал живот имат синдрома по-често.
4. 4
   Резервирай теста за вагинален микробиом BugSpeaks: с една домашна проба виждаш доколко флората ти се е изместила към модела след менопаузата, вместо да гадаеш.

Кога да отидеш на лекар?

Отиди на гинеколог, ако сухотата, болката при секс или паренето ти пречат, ако уроинфекциите се връщат или ако имаш ново течение, миризма или сърбеж.

Потърси лекар веднага при кървене след менопаузата, при температура или болка в долната част на корема. Кървенето след менопаузата винаги се проверява.

Какво реално ти дава тестът за вагинален микробиом BugSpeaks при вагинална сухота?

Вместо поредния гел на сляпо, взимаш сама у дома вагинална натривка, а лабораторията разчита ДНК на всички микроби в нея и сравнява профила ти със здрави жени, с отделна референция преди и след менопаузата. Ето какво ще видиш черно на бяло в доклада с 34 показателя в 7 раздела:

• ·Къде е флората ти спрямо менопаузата: доколко общността ти се е изместила към модела след менопаузата (по-малко L. crispatus, повече Finegoldia, Peptoniphilus, Anaerococcus, Prevotella и Corynebacterium), сравнено с референцията за твоя етап от живота. След менопаузата по-високото ниво тук е очакваното състояние. Самата менопауза се определя по възрастта и цикъла, не по теста.
• ·Генитоуринарният синдром: приликата с модела при бившия „атрофичен вагинит“ по микробите, които най-често вървят със сухота, парене и чести уроинфекции, оценена в три степени (ниска, умерена или висока прилика).
• ·Защитата: функционалният потенциал на микробите ти да произвеждат млечна киселина и очакваното вагинално pH според баланса на бактериите ти, изчислено по техния ДНК профил.
• ·Уроинфекциите и чревните бактерии: приликата с модела при инфекции на пикочните пътища и какъв дял от вагиналната ти проба са бактерии, присъщи на червата, като E. coli и Enterococcus faecalis.
• ·Когато всичко се усеща еднакво: приликата с бактериалната вагиноза, аеробния вагинит, вулвовагиналната кандидоза (носителство на Candida, не инфекция) и цитолитичната вагиноза, за да не слагаш гел за сухота, когато зад паренето стои нещо друго.
• ·Микоплазмите и още 8 организма, предавани по полов път, както и уреаплазмата и стрептококите от група B: оценка в три степени (ниска, умерена или висока) на естествената ти микробна защита към тях. Изчислява се по микробния ти профил, по силата на лактобацилите и по това дали в пробата се вижда ДНК на самия причинител. Служи като информационен ориентир, с който гинекологът ти преценява дали и какви специализирани изследвания да назначи. Не е тест за полово предавани инфекции.
• ·Гени за резистентност към 26 антибиотика, които се ползват при вагинални и пикочни инфекции: какви гени за устойчивост носят бактериите в пробата ти. Информация, която да покажеш на гинеколога си; не заменя класическата антибиограма.
• ·Какво да правиш след това: 5 вида пробиотици за локално приложение и 5 за прием през устата и 24 храни, подбрани по профила ти, плюс наръчник от 46 страници, в който всеки показател е обяснен за теб и отделно за гинеколога ти. Много жени повтарят теста след няколко месеца, за да видят как се е променила флората.

Тази статия е с образователна цел и не замества съвет от лекар.